Устойчивост на климата чрез агролесовъдство и въглеродно земеделие

Въглеродното земеделие е селскостопански подход, който подобрява способността на почвите и растителността да абсорбират и съхраняват въглероден диоксид (CO₂) от атмосферата. Чрез прилагането на устойчиви техники за управление на земята, като агролесовъдство, покривни култури, земеделие без обработка и подобрено управление на пасищата, въглеродното земеделие намалява емисиите на парникови газове от селското стопанство и премахва CO₂ от атмосферата. Този подход допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата и обещава диверсификация на доходите на стопанствата чрез въглеродни кредити и плащания за екосистемни услуги. Разгръщането на потенциала на въглеродното земеделие в ЕС изисква иновации, а агролесовъдството представлява особено жизнеспособно и мащабируемо решение. Тъй като ЕС ускорява усилията си за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., въглеродното земеделие се очертава като обещаваща стратегия за подобряване на поглъщането на въглерод в почвата, като същевременно се подпомага устойчивото земеделие. Агролесовъдството интегрира дървета и храсти със земеделски култури или животни, предоставяйки възможност да се продължи производството на храна, да се улавя атмосферният CO₂ и да се съхранява в дървесната биомаса и почвите. Тези системи подобряват здравето на почвата, намаляват ерозията, увеличават биоразнообразието и засилват устойчивостта на стопанствата срещу екстремни метеорологични явления. За разлика от конвенционалните монокултури, агролесовъдството диверсифицира източниците на доходи чрез дървесина, плодове, ядки и недървесни продукти и услуги, като по този начин намалява икономическия риск за земеделските стопани.

Например, в рамките на "Зелената сделка" на ЕС или на английската схема за устойчиво управление на земите агролесовъдството се признава за ключов компонент на устойчивото производство на храни. Освен това доброволните пазари на въглеродни емисии се очертават като потенциален източник на приходи за земеделските стопани, които прилагат агролесовъдски практики, позволявайки им да остойностят въглеродните емисии, погълнати от техните дървета и почви. Въпреки потенциала си обаче агролесовъдството е изправено пред предизвикателства като първоначалните инвестиционни разходи, дългите периоди на възвръщаемост и сложността на измерването и проверката на поглъщането на въглерод. За да се разшири внедряването, трябва да се засилят финансовите стимули, да се предоставят ясни методологии за въглеродни кредити и да се предложи техническа подкрепа на земеделските стопани.

Провежданите в момента изследвания в областта на агролесовъдството помагат за усъвършенстване на най-добрите практики, подобряване на измерванията на поглъщането на въглерод и разработване на специфични за региона насоки за прилагане. Проекти като ReForest и DigitAF се фокусират върху оптимизирането на комбинациите от дървета и култури, разбирането на динамиката на почвеното здраве и оценката на дългосрочните икономически ползи за земеделските стопани. Изследователите проучват също така усъвършенствани техники за дистанционно наблюдение и мониторинг, управлявани от изкуствен интелект, за да повишат точността на отчитане на въглеродните емисии. Инициативите за сътрудничество между университети, изследователски институции и политици имат за цел да създадат основани на доказателства стратегии, които да гарантират мащабируемостта и ефективността на агролесовъдството. Тъй като научните постижения продължават да оформят тази област, агролесовъдството е на път да се превърне в крайъгълен камък на селското стопанство в ЕС, подпомагайки неговата екологична и икономическа устойчивост.